Едва ли ще изненадам някого, като кажа, че авторът всъщност е авторка. От старите софиянци, чиито къщи социалистическата власт разруши, за да издигне на тяхно място панелки, всяка с вместимост на средно голямо село.
Аз не помня семейната къща. Виждала съм я само на снимки. Израснах в една от споменатите панелки – пример за това как може да бъде подменен произходът на един гражданин със селски.

Пиша още от училище. Започнах с поетични шаржове на съученици и учители. Към тях наслагвах хумористични поеми за случващото се около мен. Но освен тези произведения, които се радваха на широка публичност, се опитвах да пиша и фантастични разкази. Нямах смелостта да ги предложа на някого за четене. Може би затова повечето от тях си останаха незавършени.

Фен съм на твърдата научна фантастика, макар че с удоволствие гледам екранизации на фентъзита.
Възхищавам се на класиците Айзък Азимов и Артър Кларк, но също и на руския поглед на Братя Стругацки. Мечтая си да напиша нещо в стил „Тери Пратчет“ или разказ като на Робърт Шекли.

„Звездата на скитниците“ е вторият ми роман. Двете книги са самостоятелни, макар действието да се развива в една и съща вселена. Като читател обичам с последната страница да научавам и края на историята, затова се старая да избягвам книжните сапунки, пардон – поредици.