Премиерата на книгата се състоя на 21 март в читалище „Николай Хайтов“ – София. Още от сутринта меланхолично сипещият се над града дъжд показваше, че Баба Марта не възнамерява да даде път на пролетта. Аз се стараех да запазя позитивното си мислене, повтаряйки си, че ще ми върви по вода. Около час преди началото на премиерата Баба Марта окончателно се развихри, заменяйки дъжда с не особено пухкав, но доста мокър сняг, който дори успя да натрупа около 10-тина сантиметра. Позитивизмът ми започна да спада като температурите отвън.
Така, с леко свито сърце, започна предпремиерната суета за мен. За щастие нямах време да се притеснявам, защото качването на презентацията върху предоставения от читалището лаптоп (за което благодаря!) и останалите технически подробности запълниха минутите до започване на събитието.
Във встъпителните си думи издателят, г-н Иван Богданов, даде силен жокер на читателите, като разкри една от тайните на историята, а редакторката, г-жа Нели Господинова, каза още много хубави думи за книгата, като дори направи препратка към историите за Индиана Джоунс и „Междузвездни войни“ (и двете поредици са ми любими, затова сигурно е било неизбежно да се повлияя от тях). Всъщност, чуйте я сами:
Накрая топката беше прехвърлена на мен. Започнах с няколко думи за това как ми е хрумнала идеята, разказах за проучванията си, свързани с розетата от Плиска. Голяма част от казаното може да откриете на този сайт, особено в раздела „Бележки“. За мен беше важно да споделя своя прочит на надписа от лъчите на розетата, но също и да обясня, че изложените в романа хипотези нямат претенции за научност. И въпреки че не търся научно признание, съм се постарала да се придържам максимално към приликата със знаците на линеарното писмо. В това отношение откровено следвах менторите си Лукас и Спилбърг (в приключенията на Индиана Джоунс, например, са вмъкнати повече истински факти, отколкото изглежда на пръв поглед). Подобни „невидими“ факти за мен са нещо като литературни великденски яйца (програмистите знаят за какво говоря). Накратко, подходих сериозно и намирам версията си за интригуваща, още повече, че се получи многозначно послание, което подлежи на тълкуване.
„Звездата на скитниците“ обаче е много повече от художествена версия за седемлъчевата звезда. Публиката в залата се увери в това, след като прочетох кратък откъс от романа.