Едва ли ще изненадам някого, като кажа, че авторът всъщност е авторка. От старите софиянци, чиито къщи социалистическата власт разруши, за да издигне на тяхно място панелки, всяка с вместимост на средно голямо село. Аз не помня семейната къща. Виждала съм я само на снимки. Израснах в една от споменатите панелки – пример за това как може да бъде подменен произходът на един гражданин със селски. 😛
Пиша още от училище. Започнах с поетични шаржове на съученици и учители. Към тях наслагвах хумористични поеми за случващото се около мен. Но освен тези произведения, които се радваха на широка публичност, се опитвах да пиша и фантастични разкази. Нямах смелостта да ги предложа на някого за четене. Може би затова повечето от тях си останаха незавършени.
Фен съм на твърдата научна фантастика, макар че с удоволствие гледам екранизации на фентъзита.
Възхищавам се на класиците Айзък Азимов и Артър Кларк, но също и на руския поглед на Братя Стругацки. Мечтая си да напиша нещо в стил „Тери Пратчет“[1] или разказ като на Робърт Шекли[2]
„Звездата на скитниците“ е вторият ми роман. Книгата е самостоятелна, макар действието да се развива във Вселената, изградена в първия роман. Като читател обичам с последната страница да научавам и края на историята, затова се старая да избягвам книжните сапунки, пардон – поредици.
____________
[1] тази мечта е напът да се сбъдне с моя първи фентъзи роман: сатиричното фентъзи „Балагейски хроники“, чийто текст завърших в края на 2020 г.
[2] тази мечта се сбъдна през 2019 г., когато попаднах сред отличените в конкурса „Докоснат от Шекли“.