Идеята за тази книга се роди от една статия за розетата от Плиска (информация за статията вижте в секция БЕЛЕЖКИ). Авторите бяха опитали да разчетат знаците върху лъчите на розетата чрез крито-микенското писмо, т.нар. Линеар А и Линеар Б. За съжаление изведените думи бяха разочароващи за мен: случайни, дори спорни като смисъл. Въодушевих се от възможността аз да направя свой прочит. Признавам, винаги съм смятала, че става въпрос за думи, които образуват цялостно послание. Получих любопитен резултат – седем думи, които можеха да се свържат по смисъл. Реших, че заслужават собствена история.
Така започнах книгата за „Звездата“. За две години написах около петдесетина страници – донякъде поради липса на свободно време, донякъде поради недоизчистения сюжет. Най-голяма спънка обаче си оставаха съмненията за качеството на написаното. Тогава реших да си проверя нивото. Изпратих разказ за конкурса Агоп Мелконян. И… спечелих първото място! Именно тази награда беше тласъкът, който ми помогна да продължа и да завърша историята.
Без да е пряко продължение на първия ми роман, действието в новата книга се развива в същата Вселена. Изминали са десетилетия от събитията в „Каменни трохи“. Голяма част от героите вече ги няма, други са на преклонна възраст. Новият метод за пътуване в космоса и популяризирането на Тунелите са довели до обществени промени. Създадени са нови колонии, възникват нови общности, които се стремят към независимост. Същевременно човечеството не се е отказало от търсенето на братя по разум. Изследователски експедиции кръстосват планетите от Вселенската мрежа. Успехите се редуват с неуспехи, а тайните продължават да се роят. „Миналото винаги ще намери начин да ни догони“, казва немският писател Гюнтер Грас. В книгата миналото ще догони героите с неочаквани отговори.