Идеята за тази книга се роди от една статия за розетата от Плиска (информация за статията вижте в секция БЕЛЕЖКИ). Авторите бяха опитали да разчетат знаците върху лъчите на розетата чрез крито-микенското писмо, т.нар. Линеар А и Линеар Б. За съжаление изведените думи бяха разочароващи за мен: случайни, дори спорни като смисъл. Въодушевих се от възможността аз да направя свой прочит. Признавам, винаги съм смятала, че става въпрос за думи, които образуват цялостно послание. Получих любопитен резултат – седем думи, които можеха да се свържат по смисъл. Реших, че заслужават собствена история.

Така започнах книгата за „Звездата“. За две години написах само петдесетина страници – донякъде поради липса на свободно време, донякъде поради недоизчистения сюжет, но най-голяма спънка си оставаха съмненията за качеството на написаното. Тогава реших да си проверя нивото и изпратих разказ за конкурса Агоп Мелконян. И… спечелих първото място. Именно тази награда беше тласъкът, който ми помогна да продължа и да завърша историята.

Без да е пряко продължение на първия ми роман, действието в новата книга се развива в същата Вселена. Изминали са десетилетия от събитията в „Каменни трохи“. Голяма част от героите вече ги няма, други са на преклонна възраст. Новият метод за пътуване в космоса и популяризирането на Тунелите са довели до обществени промени. Създадени са нови колонии, възникват нови общности, които се стремят към независимост. Същевременно човечеството не се е отказало от търсенето на братя по разум. Изследователски експедиции кръстосват планетите от Вселенската мрежа. Успехите се редуват с неуспехи, а тайните продължават да се роят. „Миналото винаги ще намери начин да ни догони“, казва немският писател Гюнтер Грас. В книгата миналото ще догони героите с неочаквани отговори.

Kнигатa