─ Смяташ, че плочата е мит за сътворението на света?
Есмералда се забави с отговора. Изкушаваше се от мисълта за изключителна археологическа находка. Свещени скрижали на трасианците. Тотемен олтар, пред който са свеждали глави. Или поредната забравена библиотека.
Прокара отново археологическата си четчица през редовете:
─ Всеки стих е метафора – изрече замечтано. – Ако разгадаем смисъла на метафорите, ще проумеем предназначението на камъка.
─ Онова, което наричаш „метафора“, са обикновени храмови надписи – възпротиви се Риола. – Помисли сама. Природата е играла съществена роля в трасианската култура. Логично е трасианците да са разбирали стихиите по различен начин. Живели са в синергия с окръжаващия ги свят. Храмовете им са били свързани с разбиранията. Какво друго да опишат, ако не природата, пред която се прекланяли?
─ Съгласна съм, че се натъкнахме на останки от храм. Гранатната стела обаче не ми прилича на обикновен храмов надпис. Звучи по-скоро като… заклинание.
─ Моля те, Есме, не започвай пак!
Есмералда замълча. Дълбоко в душата си бе убедена, че петостишието е ключ.
