Археолозите предпочитаха мястото за ежедневна работа. Носеха и почистваха новите артефакти, заснемаха холограми за архива и след това се опитваха да установят значението им в историята на обезлюдената планета.
Прашни и вглъбени, те сновяха из района, после се прибираха под тентата. Освежаваха се, похапваха или просто се ровеха в екиперите. След което отново излизаха под палещите лъчи.
Можеха да си спестят голяма част от стоенето навън. Дроните и тераходите бяха достатъчно интелигентни, за да открият сами всичко, което се намираше под и над повърхността в периметъра на разкопките. Но търсенето, личното следене и личното присъствие на терен бяха като болест за екипа. Може би страдаха от мания за приключения. Може би ги тласкаше гигантско его. Или просто безразсъдно се придържаха към древни традиции.

9