Без да се двоуми, той настигна туристите. Изпревари с усмивка млада двойка от Хайтек и неколцина гърбоноси старци, унесени в безмилостен спор. Озова се на лентата до нацупена златокоска с пухкаво кученце. Перфектното телосложение и крещящото облекло издаваха земния й произход.
─ Вие пък откъде се взехте? – огледа го тя с изражение, близко до погнуса.
─ Тунелната ми капсула закъсня. Още малко и щях да ви изпусна – въздъхна Одис с изражение на току-що спасен удавник.
─ Очевидно дрехите ви са закъснели още повече – вметна блондинката. Присви очи и със снизхождение добави:
─ Гащеризонът няма да Ви помогне. По-добре го свалете, преди да сте получил инфаркт. Признавам, фигурата Ви е запазена, обаче лицето…
─ Какво ми е на лицето? – обиди се Одис.
─ Издава точната Ви възраст, към която, представете си, не проявявам интерес – тя го погали съчувствено по бузата и демонстративно се обърна на другата страна.
„И аз не проявявам интерес към теб – Одис сбърчи нос и възмутено поклати глава. – Безмозъчна надувка!“ Макар да не си признаваше, думите на блондинката го жегнаха. Ако тази кукла не се интересуваше от мъже на неговата възраст, тогава от какви? От ъпдейтнати старци ли?
