─ Случилото се онзи далечен ден бе доказателство, че хората могат да постигнат всичко, когато са единни – продължи Пако. В гласа му се прокрадна носталгична нотка. – В Деня Гебура различни мирогледи, възможности и начин на живот се изправиха рамо до рамо в битка за съхраняване на човечността. И доказаха, че няма вечни тайни, както няма и вечна власт.
─ За съжаление напоследък има хора, които злоупотребяват с извоюваната автономия – не се стърпя комендант Фейд. – Секти, чиито водачи проповядват анархия и отцепничество.
─ Така е. Тези хора не си дават сметка, че не могат да оцелеят сами. Водачите им са комплексирани от безличието си хорица. Те нямат визия за бъдещето на своите общества. Искат просто да бъдат следвани. Да бъдат обожавани, обгрижвани, дори боготворени. Да се почувстват важни. Пагубно поведение, което са наследили от земния елит.
─ Някои от тях никога не са били на Земята.
─ Не е необходимо. Всеки любител на холоси поне веднъж в живота си е искал да бъде велик владетел. Холосите карат силните умове да мечтаят, а слабите – да завиждат. И понеже слабите не могат да мислят за бъдещето, те възстановяват миналото.
