Хавраш не вярваше във всеобщото благоденствие. Подозираше, че сертифицираното богатство ще остане в подземието на първожреца, който ще разпределя благините между асалафите от колонията.
Не се съмняваше, че собственото му участие в тази мисия ще бъде възнаградено подобаващо. Златото, заделено за него и семейството му, със сигурност щеше да бъде повече от това на съседите, а и на повечето граждани на Саладин. Но възможно ли бе да подобри това възнаграждение?
