Тялото беше на млада жена, която с мъка си поемаше дъх. По устните й се опитваше да се закачи усмивка. Беше жива.
Риола повдигна главата на непознатата и поднесе към устните й шишенце с вода, което винаги окачваше на колана си.
─ Можеш ли да станеш? – запита съчувствено.
Изчака кимването и продължи:
─ Ще ти помогна да се изправиш. Комуникаторът ми остана на стената – посочи към единия край на разкопките. – Щом го взема, ще сигнализирам на разследващите екипи.
Непознатата изведнъж улови китката й и я стисна неочаквано силно:
─ Не, моля ви, не трябва да викате никого! – прошепна ужасено.
