Оставаше седмата дума: ната. Изглеждаше, че тя не е свързана с никаква трасианска етимология. След всички усилия младата езиковедка бе открила звуково и смислово сходство в латински и иврит. Латинският се беше утвърдил в по-късни времена, затова заложи на иврита. Глаголът „натан“ означаваше давам, дарявам. Стори й се подходящ завършек на посланието: небесен завет на богинята, завет, който пази рода. Кой род и как точно го пази, тя не знаеше.
