Несекващите бележки под линия понякога са досадни, а и разсейват вниманието. Затова запазих част от обясненията за тук – онези, които се интересуват, ще ги прочетат, а другите няма да се затормозяват с излишна информация.
Вали – управител (тур.) – в книгата: почтително обръщение към велиф (водач на една от религиозните общности)
Денбора – време (баски)
Джахиим – адски огън (мюс.)
Кабец – от кобец (falco vespertinus – зоол.) – вид сокол; в книгата описанието с мустачките отговаря на сокол орко
Кахуве – кафе (неправ.произношение, араб.)
Крокус – минзухар (лат.)
Межлисала – от almajlis al’aelaa (араб.) – върховен съвет
Скайгън – от небе (англ. sky) и оръжие (англ. gun)
Скимборд – от „скиминг“, популярен сленг за незаконно изтегляне на данни от кредитни карти (англ. skimming) и „борд“, табло, превключвач (англ. board)
Тайтала – етруската версия на Дедал; „Дедал“ или „Дедалос“ е латинският вариант, „Дайдалос“ – гръцкият
Фулар – шал (тур.)
Шор – безрудна скала (древнонем.)
Замабърди – самоброди – думата е образувана от мен на база тракийски думи: „брод“ (трак. burd, burt – речник на Дуриданов) и „сам“ (трак. зама – според публикация на инж. Емил Живков)
Пораси – от поря, боря (трак.) – среща се при множество двуосновни тракийски имена, в основата е и на множество български имена – Ис-пор, Пор-ис (Борис), Боре, Борко и т.н. (източник: http://www.referati.org/trakite-sa-bylgari/47169/ref/p13)
Кибалион – древен сборник от основните херметични знания, предавани от учител на ученик
Кибела – фригийска богиня, считана за Майката-земя. Почитали я в големи части на Мала Азия както и в Тракия. Кибела е наричана още Велика майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Олицетворява силите на природата, покровителка е на планините, горите и зверовете. Култът на Кибела е въведен и в Рим, където отъждествявали богинята с гръцката Рея и с богинята на посевите и жътвата. Изобразявана е в обкръжение на животни. През 2007 г. при строеж на хотел в Балчик е открит храм на Кибела с площ 93,5 кв.м.;
Тангра (също Тенгри, Тенгер) – върховен бог в древната тюркска, хунска, монголска и алтайска религия, наречена тенгризъм. Думата произлиза от тюркския корен teŋri / taŋrɨ със значение „бог“, „небе“. Според Старостин значението „небе“ е вторично. Турският вариант на думата е Tanrı и означава „бог“. В монголските езици коренът taŋgarag означава „клетва“, а в тунгусо-манджурските taŋrān– значи „разказвам“. Интересно е значението, което е придобила думата в унгарския език: tenger, „море“, което не изключва такова значение в прабългарския.
Хеликония – красиво цвете, кръстено на гръцката планина Хеликон, която според елинската митология е дом на античните музи, но расте в американските тропици и е родствено но банана. Кръстникът му е бил широко скроен и начетен човек, щом от латинското име на банана /Musa/ мисълта му е направила асоциация с гръцкия връх и се е родила Хеликония. Елипсовидните листа напомнят бананови дървета, а съцветията приличат на стрелицията