Както споменах, с втората част от моите бележки ще надникнем в различните опити за разчитане надписа от розетата. Някои от прочитите имат обосновка, други просто са подхвърлени на читателите като аксиоми.
Пример за втория вид е следното твърдение от сайт за йога:
„Когато текстът от розетата е показан на Свами Читананда от ашрама в Ришикеш, той го прочита в обратен ред и като се спира на древния език на йогите, казва съдържанието му: „Освободи се от двойствеността чрез Йога“ и „Надживей страданията чрез Йога“.
Седемте лъча на розетата се свързват и със седемте чакри върху човешкото тяло. Поставена със знаците към тялото и особено в областта на sternum-a (според изследователите тази дума произлиза от българско понятие за дълбок кладенец – “щерна”), розетата оказвала силно енергийно и укрепващо въздействие. „Розетата от Плиска е кодът за древното знание, касаещо мощния ни космически източник, скрит маркер в нашата кръв и история.“ – заключава в края на своето изложение Е.Димова – дамата, установила гореспоменатото въздействие.
Докато сме още на „енергийна вълна“, ще ви предложа и друго тълкуване. Може да го откриете в текстове от различни сайтове. Нищо необичайно, доколкото генерирането на „контент“ (по народному: съдържание) в наши дни се практикува чрез технологията copy-paste. Ето и тиражираното твърдение:
„Чрез знаците върху нея седемлъчната розета задейства енергиите вътре в тялото. Като жречески инструментариум крие знания, чрез които древните българи са възприемали и управлявали света си.Розетата е била използвана от колобрите, най-просветената прослойка на богомилите, но и от висшата ни аристокрация със същата цел – за гадаене и защита.“
За вас не знам, но аз за пръв път научавам, че колобрите били прослойка на богомилите. По-нататък в материала се говори за духовна сила, гадателство, първопроходство, рода Дуло, Египет, Шумер, Плеядите и т.н. Дадени са обяснения за произхода на съвсем различни думи и букви, но не и на знаците в седемте лъча на розетата.
Според друго изследване седмолъчката е символ на Идел, древната прародина на българите (Седемте рода) във Волго-Уралието. В същата статия се извежда например етимологията на думата „идол“ – тя идвала тъкмо от Идел. Прочит на знаците от розетата обаче няма.
Всъщност липсата на хипотеза може да се окаже и добър избор. Прочетете следващите хипотези и преценете сами.
Като начало ви предлагам хипотезата на Е. Сачев. Този изследовател смята, че розетата е кокарда или част от конска сбруя, а върху нея е изписан древнотюркски (орхоно-енисейски) рунически текст. За прочита си е използвал тюркските орхоно-енисейски руни и чувашкия език, от които е сътворил следния шедьовър: „GU, O(rtma)X, Ă(iă)R, ĚČ, J(ă)D, K(ar)D, UW”. Авторът е съставил изречението, като произволно е добавял между отделните символи допълнителни букви, за да получи реални думи (така поне твърдят негови колеги). За съжаление моите знания по чувашки език са отрицателни и не мога да преценя дали сричките са смислени и доколко. Важното е, че, стъпвайки върху тях, авторът стига до следното заключение за текста от розетата:
„Тази амуниция на ездитен кон, да се знае носи тамгата на дома”.
Тук му е мястото да добавя, че Е. Сачев не е единственият изследовател, потърсил помощ за прочита в орхоно-енисейските руни.
В книгата си „Истината за Прабългарската рунна азбука и за написаното с нея” П. Иванов тълкува и разчита различни рунни надписи (от Мурфатлар, Шудиково и др.). Спира се и на розетата. Той смята, че рунното писмо на прабългарите е било сричково, т.е. всеки знак отговаря на сричка. Както вече стана дума, за основа взема орхоно-енисейското писмо. Неговият прочит е следният:
„Талеб, ил вич текъ, еке текъ, килеш шак е/иб са(м)ърт”.
Или, казано на [почти] разбираем български:
„Моля се, приеми троицата занапред благосклонно, смирено, само (за нея) подобава полза или добро да откърмя”.
Авторът заключава, че розетата е била с „агитационен смисъл“ и се е използвала от първите български проповедници (след покръстването) за разпространение на християнството. В подкрепа на своето твърдение той цитира босненски колега, който пише че в латинския превод на „Тайната книга” на богомилите Исус Христос е представен като „седмолъчно слънце”.
Божествено-християнски прочит на розетата прави и един ирландски археолог – Брендан Мак Конгъл, който счита знаците за тракийски или тракославянски. При своя прочит той произволно разделя знаците на части и ги съчетава в случайни думи: протоиндоевроп. meh2-t (добър), gwiHwo (жив, живот) и keh2r (любов), тракийските δοχος (славен), deva (чист) и regis (цар). Не само думите, но и буквите, чрез които ги сглобява, са от различни писмености, включително и глаголицата. В крайна сметка неговата версия за текста върху розетата гласи:
„Бог е добър (иуи мут), бог е живот (иуи ку), бог е преславен (иуи докх), бог е пречист (иуи дев), бог е цар (иуи рекх), бог е Исус (иуишоу)”.
Лично за мен всички версии на надписа дотук са направени с голямо въображение. Изстисквани са чертички и срички от къде ли не. Вода е носена не от девет, а от 99 кладенци. А смисълът на „разчетеното“ е, меко казано, странен.
Затова се зарадвах, когато открих хипотеза, свързана с една друга писменост. Ще ви разкажа за нея в третата, последна част от моите бележки.