Харесва ми имената на героите да имат допълнително значение, а не да бъдат обикновена последователност от букви. Ето етимологията на някои от тях:
- Шармила – срамежлива (инд.)
- Амбика – индийска богиня на храбростта и силата
- Дагда – келтски/ирландски бог, наричан още „Дагда Добрият“. Прозвището „добър“ получава не заради своята нравственост, а поради разнообразието на уменията си.
- Хилперих – Хилперих Аквитански от династията Меровинги през 632 г. е под-крал на франките в Аквитания с резиденция Тулуза. Малолетен е, когато става крал. След убийството му кралство Аквитания е ликвидирано.
- Егуски – слънце (баски)
- Сехт – от Диян Кехт, бог-лечител в ирландската митология, майстор на магически кладенец, който можел да върне към живот всекиго; децата му Миах и Армид също били велики лечители. Твърди се, че името му най-общо може да се преведе от Dia – „Бог” и Cecht – „на ралото”.
Имената на епизодичните герои също носят своя смисъл. Убедете се сами:
- Ичтен – сърдечен (тур.)
- Истегар – от „истигфар“ (мюс.) – искане на прошка
- Тауба – покаяние (мюс.)
- Винияс – тракийски бог на виното, алтернативно име на Зеланос (Уикипедия)
- Лиммах – съкратено от Лизимах, пълководец на Александър Македонски и цар на Тракия
- Реоз – от Рез, тракийски владетел в Родопите (според някои – и по двата бряга на р. Струма)
И географските названия крият допълнителна информация:
- Дарзала – от Дарзалас, тракийски бог на плодородието.
- Нифлхайм – третият поред свят от деветте свята на скандиванската митология, свят на студа.
- Саладин – султан на сарацините в Сирия и Египет през втората половина на 12-ти век, кюрд по произход. През 1187 г., след около десетдневна обсада, превзема Йерусалим от кръстоносците. Печели уважението на противниците си не само със силата, но с благородството и милосърдието си.
- Алшам – от Ал Шам, Сирия (геогр.)
- Друза – група кристали, сраснали в единия си край в обща основа и оформени само откъм другия си свободен край (геол.)
- Лернаински възвишения – от [lerrnayin] – планина (арм.)
Произход на имената