През 1961 година, при археологически разкопки в първата българска столица Плиска, проф. Станчо Ваклинов открива необикновена находка, станала по-късно известна като „розетата от Плиска“.
Розетата от Плиска е старобългарски артефакт от периода VII – IX век. Представлява бронзова звезда със седем трапецовидни лъча и диаметър 38 мм. Върху лицевата й страна са изсечени общо седем двойки рунически знаци, а на гърба е изобразен знакът IYI. Има и малък клуп за хващане на лицевата част, с дупчица в него.
Много български и чужди изследователи са търсили смисъла на розетата от Плиска. Правени са многобройни опити да се разчетат знаците върху лъчите. Някои автори предполагат, че знаците са руни, които служат като букви или срички, други ги оприличават на идеограми, трети – на криптограма с гръцки букви и т.н.
Водещата версия е свързана с астрологическата функция на розетата. Според болшинството изследователи тя се потвърждава от многобройни писмени документи от същата епоха.
Седемлъчевата звезда отразявала геоцентричния модел на Слънчевата система и се ползвала от жреците за ритуали и предсказания. В нея били „въвлечени“ седемте видими небесни светила: Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Всяко от тях се е свързвало с определени години, определени периоди в годината, дните в седмицата и часовете на деня.
Българите (по-точно колобрите им) определяли дните и часовете на сраженията така, че да имат щастлив изход. По същия начин избирали и месеци за възкачване на българските владетели съгласно прочутия „Именник на българските канове“. Ето защо версията за жречески календар звучи напълно достоверно.
Прилагайки този подход към розетата от Плиска, специалистите прочели двата кръга символи. Според тях външният отговаря на планетите от септенера (видимите небесни светила), а вътрешният – на дните от седмицата.
Дотук добре.
Веселбата за мен започна, когато се опитах да разбера кой знак на коя планета /ден от седмицата отговаря. Резултатите бяха доста объркващи:
Сигурно и сами сте открили разликите. Аз все пак ще изведа прочита на четирите варианта в табличка, за да бъде по-ясно. За начален лъч приемам този, в който единият знак е „плюс“, а другият прилича на отпадналата през 1945 г. буква „широко Ъ“: Изреждането на планетите ще става по посока на часовниковата стрелка.
И така, получаваме следните четири различни тълкувания:
Вариант 1 | Вариант 2 | Вариант 3 | Вариант 4 |
Слънце | Венера | Слънце | Луна |
Венера | Сатурн | Марс | Марс |
Сатурн | Слънце | Юпитер | Меркурий |
Юпитер | Луна | Сатурн | Юпитер |
Меркурий | Марс | Луна | Венера |
Марс | Меркурий | Меркурий | Сатурн |
Луна | Юпитер | Венера | Слънце |
Споделям различните версии с вас, без да посочвам източниците – не защото искам да си присвоя чужд труд, а за да избегна ненужни обвинения и хейт, в случай, че някой се обиди от безобидното ми сравнение. Уверявам ви, че всички варианти на „прочетени“ звезди са взети от интернет, така че… ако ви е присърце някой от тях, чичко Гугъл любезно ще ви издири информацията 🙂
Можем само да се надяваме, че жреците в древността са четяли знаците по един и същи начин. Ако не… това би обяснило неточностите в предсказанията им. 😉
Но да оставим гадателските умения на жреците и да се върнем при розетата. Ако не може да се намери еднозначно разпределение на седемте небесни светила по лъчите, да не би пък хипотезата за седемлъчевия календар да е грешна?
Още повече, когато съществува група изследователи, декларирали, че розетата „нищо общо няма с никакви звезди и съзвездия и дни на седмицата и слънцегадания…“
Теориите на тези изследователи ще разгледаме в следващата част.